,,СВОБОДА БЕЗ ЖЕРТВИ НЕ СЕ ДОБИВА“
Роден е на 2.11.1854 г. Получава основното си образование в Хаджи – Стояновото училище, но няма възможност да отиде да учи другаде. Той остава помощник на баща си в малкия балкалийски дюкян, като не престава да се самообразова. С труд и постоянство през свободното време, в дюкяна или вечер у дома си, той учи, чете без умора много книги, вестници, списания, които сам си доставя. По този начин изучава френски език и свободно използва.
Издигнал се като един от най-просветените граждани на града, бързо спечелва любовта и доверието им и е кумир на младежта.
Стефан Пешев става председател на читалище ,,Развитие‘‘. Той го превръща в революционно огнище, място, където зрее идеята за революционна борба. През март 1875 г. заедно със своя близък другар Никола Генев – млад учител в Хаджи – Стояновото училище, издават сатирични листове с цел да изобличат ония, които потискат народа или го залъгват, че свободата му може да дойде с молби пред султана.
Стефан Пешев се среща с В. Левски, А. Кънчев, Ст. Стамболов и други ръководители на народното въстание. Пешев за първи път изтъква необходимостта от създаване на революционна организация (комитет) в града, като заявява, че ,,Свобода без жертва не се добива“. Тази мисъл изразява неговия нравствен идеал за щастие. За него то е реална свобода, равенство на хората, социална правда и братство. Затова и смисълът на живота си вижда в борбата за осъществяването му.
Наскоро след това е създаден и Севлиевският революционен комитет. Негов председател става Ст. Пешев.
Между първите членове са Ив. Устабашиев, Йонко Карагьозов, Гочо Куев. С помощта на Стефан Пешев се образуват комитети в селата Кръвеник, Батошево, Ново село и др.
В цялата страна вече се подготвя въстанието. През пролетта на 1876 г. в трескава подготовка е и севлиевският край. Сам Стефан Пешев събира средствата, с които купуват барут и оръжие. Навсякъде се леят куршуми, острите коси стават саби и ками.
,,Продай си нивата, купи си пушка‘‘ - това е девизът на Стефан Пешев.
Учителите Рада Петева и Мариола Иванова ушиват знамето на Севлиевската чета. За войвода е определен Стефан Пешев.
Загърмяват отдавна напълнените пушки и револвери. Но както в цялата страна, така и тук, в Севлиевския край, въстанието е потушено.
Една сутрин от Севлиевския затвор излизат навързани в три синджира 11 мъже, които са отведени в Търново на съд. Там Стефан Пешев и Йонко Карагьозов са осъдени на смърт като организатори и ръководители на въстанието.
Трагичният край дошъл на 25.6.1876 г. На площада в Севлиево са обесени двама герои – Ст. Пешев и Й. Карагьозов.
Тяхното дело остава безсмъртно и до днес.
Стефан Пешев
Роден е на 2.11.1854 г. Получава основното си образование в Хаджи – Стояновото училище, но няма възможност да отиде да учи другаде. Той остава помощник на баща си в малкия балкалийски дюкян, като не престава да се самообразова. С труд и постоянство през свободното време, в дюкяна или вечер у дома си, той учи, чете без умора много книги, вестници, списания, които сам си доставя. По този начин изучава френски език и свободно използва.
Издигнал се като един от най-просветените граждани на града, бързо спечелва любовта и доверието им и е кумир на младежта.
Стефан Пешев става председател на читалище ,,Развитие‘‘. Той го превръща в революционно огнище, място, където зрее идеята за революционна борба. През март 1875 г. заедно със своя близък другар Никола Генев – млад учител в Хаджи – Стояновото училище, издават сатирични листове с цел да изобличат ония, които потискат народа или го залъгват, че свободата му може да дойде с молби пред султана.
Стефан Пешев се среща с В. Левски, А. Кънчев, Ст. Стамболов и други ръководители на народното въстание. Пешев за първи път изтъква необходимостта от създаване на революционна организация (комитет) в града, като заявява, че ,,Свобода без жертва не се добива“. Тази мисъл изразява неговия нравствен идеал за щастие. За него то е реална свобода, равенство на хората, социална правда и братство. Затова и смисълът на живота си вижда в борбата за осъществяването му.
Наскоро след това е създаден и Севлиевският революционен комитет. Негов председател става Ст. Пешев.
Между първите членове са Ив. Устабашиев, Йонко Карагьозов, Гочо Куев. С помощта на Стефан Пешев се образуват комитети в селата Кръвеник, Батошево, Ново село и др.
В цялата страна вече се подготвя въстанието. През пролетта на 1876 г. в трескава подготовка е и севлиевският край. Сам Стефан Пешев събира средствата, с които купуват барут и оръжие. Навсякъде се леят куршуми, острите коси стават саби и ками.
,,Продай си нивата, купи си пушка‘‘ - това е девизът на Стефан Пешев.
Учителите Рада Петева и Мариола Иванова ушиват знамето на Севлиевската чета. За войвода е определен Стефан Пешев.
Загърмяват отдавна напълнените пушки и револвери. Но както в цялата страна, така и тук, в Севлиевския край, въстанието е потушено.
Една сутрин от Севлиевския затвор излизат навързани в три синджира 11 мъже, които са отведени в Търново на съд. Там Стефан Пешев и Йонко Карагьозов са осъдени на смърт като организатори и ръководители на въстанието.
Трагичният край дошъл на 25.6.1876 г. На площада в Севлиево са обесени двама герои – Ст. Пешев и Й. Карагьозов.
Тяхното дело остава безсмъртно и до днес.
Мисли за Стефан Пешев
,,Той е прекрасен човек, куражлия, все засмян. Мил ми е, дано бог го запази“.Бачо Киро
,,Пред съда Пешев направил впечатление с желязната си воля, интелигентност и красота, със стремежа си да поеме върху себе си основната вина и по този начин да облекчи положението на другите“.З. Стоянов
,,Ст. Пешев – човек интелигентен, също млад и извънредно симпатичен се обвиняваше в подготвянето на бунт срещу държавата в град Севлиево и окръга му“.З. Стоянов
Мисли от Стефан Пешев
,,Свобода без жертва не се добива“. ,,Продай си нивата, купи си пушка“. ,,Всичката причина за лошото вървене на училищните ни работи е била чорбаджийската пасмина, която е играла голяма роля в града ни“. ,,Нашите всезнаюци просветители проповядват на поробените да целуват сурвицата,с която ги бият“. Из. сп. ,,Гайда“