,,СВОБОДА БЕЗ ЖЕРТВИ НЕ СЕ ДОБИВА“

Стефан Пешев

Роден е на 2.11.1854 г. Получава основното си образование в Хаджи – Стояновото училище, но няма възможност да отиде да учи другаде. Той остава помощник на баща си в малкия балкалийски дюкян, като не престава да се самообразова. С труд и постоянство през свободното време, в дюкяна или вечер у дома си, той учи, чете без умора много книги, вестници, списания, които сам си доставя. По този начин изучава френски език и свободно използва.

Издигнал се като един от най-просветените граждани на града, бързо спечелва любовта и доверието им и е кумир на младежта.

Стефан Пешев става председател на читалище ,,Развитие‘‘.  Той го превръща в революционно огнище, място, където зрее идеята за революционна борба. През март 1875 г. заедно със своя близък другар Никола Генев – млад учител в Хаджи – Стояновото училище, издават сатирични листове с цел да изобличат ония, които потискат народа или го залъгват, че свободата му може да дойде с молби пред султана.

Стефан Пешев се среща с В.  Левски, А.  Кънчев, Ст. Стамболов и други ръководители на народното въстание. Пешев за първи път изтъква необходимостта от създаване на революционна  организация (комитет) в града, като заявява, че ,,Свобода без жертва не се добива“. Тази мисъл изразява неговия нравствен идеал за щастие. За него то е реална свобода, равенство на хората, социална правда и братство. Затова и смисълът на живота си вижда в борбата за осъществяването му.

Наскоро след това е създаден и Севлиевският революционен комитет. Негов председател става Ст. Пешев.

Между първите членове са Ив. Устабашиев, Йонко Карагьозов, Гочо Куев. С помощта на Стефан Пешев се образуват комитети в селата Кръвеник, Батошево, Ново село и др.

В цялата страна вече се подготвя въстанието. През пролетта на 1876 г. в трескава подготовка е и севлиевският край. Сам Стефан Пешев събира средствата, с които купуват барут и оръжие. Навсякъде се леят куршуми, острите коси стават саби и ками.

,,Продай си нивата, купи си пушка‘‘ – това е девизът на Стефан Пешев.

Учителите Рада Петева и Мариола Иванова ушиват знамето на Севлиевската чета. За войвода е определен Стефан  Пешев.

Загърмяват отдавна напълнените пушки и револвери. Но както в цялата страна, така и тук, в Севлиевския край, въстанието е потушено.

Една сутрин от Севлиевския затвор излизат навързани в три синджира 11 мъже, които са отведени в Търново на съд. Там Стефан Пешев и Йонко Карагьозов са осъдени на смърт като организатори и ръководители на въстанието.

Трагичният край дошъл на 25.6.1876 г. На площада в Севлиево са обесени двама герои – Ст. Пешев и Й. Карагьозов.

Тяхното дело остава безсмъртно и до днес.

Мисли за Стефан Пешев

 ,,Той е прекрасен човек, куражлия, все засмян. Мил ми е, дано бог го запази“.

  Бачо Киро

   ,,Пред съда Пешев направил впечатление с желязната си воля, интелигентност и красота, със стремежа си да поеме върху себе

си основната вина и по този начин да облекчи положението на другите“.

З. Стоянов

 ,,Ст. Пешев – човек интелигентен, също млад и извънредно симпатичен

 се обвиняваше в подготвянето на бунт срещу държавата  в град

 Севлиево и окръга му“.

З. Стоянов

Мисли от Стефан Пешев

   ,,Свобода без жертва не се добива“.

  ,,Продай си нивата, купи си пушка“.

  ,,Всичката причина за лошото вървене на училищните ни работи е била чорбаджийската пасмина, която е играла голяма роля в града ни“.

  ,,Нашите всезнаюци просветители проповядват на поробените
да целуват сурвицата,с която ги бият“.

                                                    Из. сп. ,,Гайда“